Зад името стои родопска история — за Орфей, за едно цвете, което възкръсва, и за покоя, който всички търсим.
Родопите са планината на Орфей — певецът, чиято музика укротявала реки, зверове и дори камъните. Когато изгубил своята Евридика, той слязъл за нея чак в царството на мъртвите; а когато я изгубил отново, се оттеглил в родопските усои и превърнал скръбта си в песен.
Тиха, бавна, заоблена планина — в която тъгата става музика, а музиката — покой.
Легендата разказва, че там, където капели сълзите на Орфей по неговата Евридика, поникнало малко лилаво цвете — родопският силивряк, наречен Орфеево цвете.
То е сред най-древните растения в Европа и носи рядка дарба: в суша се свива и заспива, сякаш си отива — а щом дойдат малко вода, светлина и топлина, възкръсва и разцъфва наново. Древните римляни вярвали, че носи на човека здраве, дълголетие и спокойствие.
Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) е реален балкански ендемит — „възкръсващо растение“, оцеляващо месеци без вода. Връзката му с Орфей е предание — но точно от такива предания е изтъкана Родопа.
В това има тих урок: понякога, за да се върнем към себе си, ни трябва само пауза — глътка покой, светлина и топлина.
Точно това искаме да дава нашият апартамент. Той е в Пловдив, но носи родопския покой насред града — място, в което да спрете за миг, да си поемете дъх и да си тръгнете малко по-възстановени.
Глътка тишина насред града — да спрете и да си поемете дъх.
Като силивряка: малко грижа и светлина — и силите се връщат.
Вкъщи, ама другаде — уют, в който се настанявате веднага.